Aug 23, 2007, 11:50 AM

ЛЮБОВЕН ОПИАТ

  Poetry
1.1K 0 27
 

Очите ти не виждат по-далече

от моите бездънни езера...

удавник от любов се чувстваш вече,

прогони всяка нишка самота...

Потъна в дълбините ми горещи

и хранеше се с моята любов,

изгуби се в ръцете мои, вещи...

"магьосница" шептеше с дивен зов

Изплетох нежна мрежа аз от страсти,

вклиних дълбоко в тебе радостта,

от ласките ми огнено-контрастни,

рисуващи стихийна красота...

И чувствено пробуждах сетивата,

разтварях се до крайност вътре в теб...

изпивах с жажда луда опиата

от устните... мълвящи нов куплет

Възпяваше искрите във душата

със думи, непознати за слуха...

събуди трепет нов във тишината,

жарава лумна в нежната снага.

И клепки, натежали от нега...

припърхват нежно диви пеперуди,

по-бели, живи... даже от снега,

искрят... със блясък изумруди.

В очите вдъхна огнена стрела,

летяща точно право към сърцето,

изстреляна от твойта тетива...

да дири брод към мен в небето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дълбоки силни чувства има в този невероятен стих! Поздрави, Деси! Дано все така силна и страстна да е любовта ви! Браво, мила!
  • Благодаря ви!
    За неуспелите да дойдат на срещата, ще има нови!!! Така че, до нови срещи приятели!!!
  • Браво, Деси!
    Искрено съжалявам, че не успях да се дотелепортирам във Варна... особено с теб да се прегърнем!!! И да разнищим всички роднински жилки (евентуални)!
    ))
  • Магьоснице, продължавай в същия дух, хареса ми!!!
  • Опиваща е твоята поезия Деси!
    Поздравления!
    И до утре!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...