ЛЮБОВЕН ОПИАТ
Очите ти не виждат по-далече
от моите бездънни езера...
удавник от любов се чувстваш вече,
прогони всяка нишка самота...
Потъна в дълбините ми горещи
и хранеше се с моята любов,
изгуби се в ръцете мои, вещи...
"магьосница" шептеше с дивен зов
Изплетох нежна мрежа аз от страсти,
вклиних дълбоко в тебе радостта,
от ласките ми огнено-контрастни,
рисуващи стихийна красота...
И чувствено пробуждах сетивата,
разтварях се до крайност вътре в теб...
изпивах с жажда луда опиата
от устните... мълвящи нов куплет
Възпяваше искрите във душата
със думи, непознати за слуха...
събуди трепет нов във тишината,
жарава лумна в нежната снага.
И клепки, натежали от нега...
припърхват нежно диви пеперуди,
по-бели, живи... даже от снега,
искрят... със блясък изумруди.
В очите вдъхна огнена стрела,
летяща точно право към сърцето,
изстреляна от твойта тетива...
да дири брод към мен в небето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
)) 
