Любовен синкретизъм

4 янв. 2020 г., 07:39

Поэзия » Любовная

1208 0 2

В упадъка на мъжката ми нежност
ти цъфна, като полски мак -
със твоята примамлива небрежност
и коси от непрогледен мрак!

Докоснах те със плахите си пръсти
и се взрях във твоите очи -
две големи, сини морски пръски
ме потеглиха към своите дълбини!

Сграбчи ме и в мен разпали пламък!
Избухна в миг феерия от искри -
в моя най-голям упадък
лудостта във мене възкреси!

Ти беше, като истинска магия -
еманация във скромен будоар!
Безмилостно връхлитаща стихия
под звуци на тържествений фанфар!

В упадъка на мъжката ми гордост
ти вплете в мене две ръце
и във вихъра на нашата помпозност
се превърнахме във диви зверове!