4.01.2020 г., 7:39

Любовен синкретизъм

1.6K 0 2

В упадъка на мъжката ми нежност
ти цъфна, като полски мак -
със твоята примамлива небрежност 
и коси от непрогледен мрак!

 

Докоснах те със плахите си пръсти
и се взрях във твоите очи - 
две големи, сини морски пръски
ме потеглиха към своите дълбини!

 

Сграбчи ме и в мен разпали пламък!
Избухна в миг феерия от искри - 
в моя най-голям упадък
лудостта във мене възкреси!

 

Ти беше, като истинска магия -
еманация във скромен будоар!
Безмилостно връхлитаща стихия
под звуци на тържествений фанфар!

 

В упадъка на мъжката ми гордост
ти вплете в мене две ръце
и във вихъра на нашата помпозност
се превърнахме във диви зверове!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добри Бонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...