4.01.2020 г., 7:39

Любовен синкретизъм

1.6K 0 2

В упадъка на мъжката ми нежност
ти цъфна, като полски мак -
със твоята примамлива небрежност 
и коси от непрогледен мрак!

 

Докоснах те със плахите си пръсти
и се взрях във твоите очи - 
две големи, сини морски пръски
ме потеглиха към своите дълбини!

 

Сграбчи ме и в мен разпали пламък!
Избухна в миг феерия от искри - 
в моя най-голям упадък
лудостта във мене възкреси!

 

Ти беше, като истинска магия -
еманация във скромен будоар!
Безмилостно връхлитаща стихия
под звуци на тържествений фанфар!

 

В упадъка на мъжката ми гордост
ти вплете в мене две ръце
и във вихъра на нашата помпозност
се превърнахме във диви зверове!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добри Бонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...