17 апр. 2011 г., 19:52

Любовна фотосинтеза

728 0 1

                                            На всички жени с ароматни имена

 

Ако е истина, че хората трудно свикват със самотата,

искам за последен път да се загледам в цветята,

може би божур, шафран или гордото лале,

или някое, което само три часа цъфти,

или някое само с три, понякога само с четири листа.

Само искам да потвърдя, че светът няма да е по-пълен,

ако не ти достига моята близост.

Затова бих искал внезапно да те взема в ръце,

да ти притисна стеблото, да го смачкам между дланите си

и като откосен  да падна

и сок да стана,

който тече в онази,

дето всички ни грижовно завива.

Бих искал от въздуха, изпълнен с влажна миризма,

да се надишам.

Бих искал да ти покапя между косите,

надолу по корените,

в ликовите артерии, като по пътища прашни

да ме чака на автостоп твоята същност -

връщаща се от върха прозрачна капка вчерашно утро.

Бих искал да повярвам в истината на Вертикала,

да преодолея гравитацията на безкрая,

вироглаво и безфизично да се надрасна

и лавината кръв, която ще  усетя в своите пръсти,

последните сили да ми отнеме,

но и прошка да ми даде

за изцедените спомени.

Ако някога свикна със самотата,

то тя ще грее в зелено!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако вече си открил истината на Хоризонталата,пожелавам ти да се надраснеш в артериално зелено!
    Прекрасен стих!Почти съжалих,че името ми не е ароматно!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...