ЛЮБОВНА НОЩ

… от тихия следобед ми остана едно прекрасно споменче от теб! –

когато кротко смъкнах ти фустана и ти ме вейна – вятърче във степ,

и аз потънах в светлите ти бездни, Жена за Обич, Святост и Мечти! –

в които падах, и в които чезнех с надеждата – да ме измъкнеш ти.

Със тегавото твое сутиенче си спомням, че бая се затрудних! –

а ти почерпи биричката в кенче – омая ме! – за следващия стих.

С наивничката радост, че ме има, из твоите прегръдки! – оживях.

Вълшебница! – качи ме на килима и попиля ме – шепа звезден прах.

А сетне – под Луната виторога, на топлите си пазви ме люля.

И сякаш падах в шепите на Бога! – в дълбокото на Райските поля.

На заранта аз името си виках – дано си спомня кой бях на света.

Една Жена за чудо и за приказ! – с която бях за миг във Вечността.

14 февруарий 2024 г.

гр. Варна, 19, 15 ч.