ЛЮБОВНА НОЩ
… от тихия следобед ми остана едно прекрасно споменче от теб! –
когато кротко смъкнах ти фустана и ти ме вейна – вятърче във степ,
и аз потънах в светлите ти бездни, Жена за Обич, Святост и Мечти! –
в които падах, и в които чезнех с надеждата – да ме измъкнеш ти.
Със тегавото твое сутиенче си спомням, че бая се затрудних! –
а ти почерпи биричката в кенче – омая ме! – за следващия стих.
С наивничката радост, че ме има, из твоите прегръдки! – оживях.
Вълшебница! – качи ме на килима и попиля ме – шепа звезден прах.
А сетне – под Луната виторога, на топлите си пазви ме люля.
И сякаш падах в шепите на Бога! – в дълбокото на Райските поля.
На заранта аз името си виках – дано си спомня кой бях на света. ...