Любовна нощ
ЛЮБОВНА НОЩ
… от тихия следобед ми остана едно прекрасно споменче от теб! –
когато кротко смъкнах ти фустана и ти ме вейна – вятърче във степ,
и аз потънах в светлите ти бездни, Жена за Обич, Святост и Мечти! –
в които падах, и в които чезнех с надеждата – да ме измъкнеш ти.
Със тегавото твое сутиенче си спомням, че бая се затрудних! –
а ти почерпи биричката в кенче – омая ме! – за следващия стих.
С наивничката радост, че ме има, из твоите прегръдки! – оживях.
Вълшебница! – качи ме на килима и попиля ме – шепа звезден прах.
А сетне – под Луната виторога, на топлите си пазви ме люля.
И сякаш падах в шепите на Бога! – в дълбокото на Райските поля.
На заранта аз името си виках – дано си спомня кой бях на света.
Една Жена за чудо и за приказ! – с която бях за миг във Вечността.
14 февруарий 2024 г.
гр. Варна, 19, 15 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
