2 июл. 2008 г., 18:18

Любовна панацея

997 0 7
Измъчвам себе си, а после наранявам тебе -
в порочен цикъл всичко се върти.
Упреквам себе си, а после обвинявам тебе...
И страдам, и ужасно ме боли...

Боли и теб - разбирам го отлично.
И виждам, че вина и в теб тежи,
но вярвам аз, макар съвсем себични,
че разрешението в нас лежи.

Признавам си - не зная панацея,
която да лекува от любов.
А да гадая бъдното - не смея.
Дано послушаме сърдечния си зов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Копчалийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...