2 июл. 2008 г., 18:18

Любовна панацея

991 0 7
Измъчвам себе си, а после наранявам тебе -
в порочен цикъл всичко се върти.
Упреквам себе си, а после обвинявам тебе...
И страдам, и ужасно ме боли...

Боли и теб - разбирам го отлично.
И виждам, че вина и в теб тежи,
но вярвам аз, макар съвсем себични,
че разрешението в нас лежи.

Признавам си - не зная панацея,
която да лекува от любов.
А да гадая бъдното - не смея.
Дано послушаме сърдечния си зов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Копчалийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...