Jul 2, 2008, 6:18 PM

Любовна панацея

  Poetry » Love
996 0 7
Измъчвам себе си, а после наранявам тебе -
в порочен цикъл всичко се върти.
Упреквам себе си, а после обвинявам тебе...
И страдам, и ужасно ме боли...

Боли и теб - разбирам го отлично.
И виждам, че вина и в теб тежи,
но вярвам аз, макар съвсем себични,
че разрешението в нас лежи.

Признавам си - не зная панацея,
която да лекува от любов.
А да гадая бъдното - не смея.
Дано послушаме сърдечния си зов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Копчалийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...