BG-bodil (Люсил)
82 1459
19 февр. 2010 г., 16:31

Любовни лица 

  Поэзия
597 0 6

Заспиваш с мисълта за мен. Разбрах.

Възглавница съм мека, топло одеяло,

постеля нежна, везана със звезден прах,

сатенен дъх по изтощеното ти тяло.

Сънуваш мен. В съня си се усмихваш.

Нали съм лунна приказка, а не кошмар.

Невидима целунах клепките, притихнах

и пред очите ти разстелих нощен дар.

А мен отрано ме събуди същата дилема:

Дали сгреших, като ти дадох любовта?

Нима тя идва само за да ни отнема?

Защо приспива теб, а мене буди в утринта?

 

© Люсил Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??