Все още ме вълнува любовта,
но не онази мимолетна дива,
която се събужда сутринта,
облича се и бързо си отива.
Вълнувам се от трудната любов,
която отстоява правотата
дори при климат тежък и суров
да съществува, даже непризната.
Вълнува ме и тази, като филм,
/за нея всеки тайно си мечтае/,
тъй истинска, голяма и без грим -
жена и мъж откриват път към рая.
И друга ме вълнува от преди,
такава дето никой не разбира.
Отключва с трясък всякакви врати
и средствата си много не подбира.
Вълнува ме и вечната любов -
дали изобщо някъде я има?
Не е ли просто страх и тръпен зов
да не изчезнем без следа и име?!
© Nina Sarieva Все права защищены