Любовни върхове

Свидна

Прокудена от хиляди измами,
изровили в душата ми следи,
в покоя на мастилените нощи,
улавям нови, падащи звезди.

Те раните в душата са незрими,
но болката от тях не се търпи,
а устните повтарят твойто име,
в очите ми надежда пак ръми.

Пронизват ме отровните съмнения,
разкъсват ме и стари страхове,
но любовта на моето разсъмване,
сама изкачва нови върхове!

Чуваш ли,ти чуваш ли сърцето ми,
камбанен звън във чисти висини?
Нека да сплетеме с теб ръцете си
и пътя до върха да извървим!