10.05.2018 г., 15:41

Любовни върхове

1K 0 0

Любовни върхове


Свидна

 

Прокудена от хиляди измами,
изровили в душата ми следи,
в покоя на мастилените нощи,
улавям нови, падащи звезди.

Те раните в душата са незрими,
но болката от тях не се търпи,
а устните повтарят твойто име,
в очите ми надежда пак ръми.

Пронизват ме отровните съмнения,
разкъсват ме и стари страхове,
но любовта на моето разсъмване,
сама изкачва нови върхове!

Чуваш ли,ти чуваш ли сърцето ми,
камбанен звън във чисти висини?
Нека да сплетеме с теб ръцете си
и пътя до върха да извървим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....