Свидна
Прокудена от хиляди измами,
изровили в душата ми следи,
в покоя на мастилените нощи,
улавям нови, падащи звезди.
Те раните в душата са незрими,
но болката от тях не се търпи,
а устните повтарят твойто име,
в очите ми надежда пак ръми.
Пронизват ме отровните съмнения,
разкъсват ме и стари страхове,
но любовта на моето разсъмване, ...