7 февр. 2017 г., 12:15

Любовница на Смъртта

596 2 8

Тихичко от някъде си

ще се явиш пред мен.

Ще те усетя от всякъде

като най-зимният ден.

Ще си впиеш устните

в плътта ми гореща...

Ще бъдат най-вкусните

от които съм срещала.

С черната си нежност

ще ме галиш властно.

А после с небрежност

ще ме убиеш страстно.

Ще ти бъда поредната

твоя тиха любовница.

Ала не и последната

самотна бездомница...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина каменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И тя ли вече има любовници.Явно вече не познавам света.Може и да стане по-милостива.
  • Браво! Най - вече защото вълнува наистина и те жегва...
  • От този стих лъха диалектика. А точно тя е най-трудно постижима в живота. Поздравление, Ивелина. Добре написано стихотворение.
  • Оригинално!
  • Нежно и песенно - харесах!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...