Feb 7, 2017, 12:15 PM

Любовница на Смъртта

  Poetry » Love
588 2 8

Тихичко от някъде си

ще се явиш пред мен.

Ще те усетя от всякъде

като най-зимният ден.

Ще си впиеш устните

в плътта ми гореща...

Ще бъдат най-вкусните

от които съм срещала.

С черната си нежност

ще ме галиш властно.

А после с небрежност

ще ме убиеш страстно.

Ще ти бъда поредната

твоя тиха любовница.

Ала не и последната

самотна бездомница...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина каменова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И тя ли вече има любовници.Явно вече не познавам света.Може и да стане по-милостива.
  • Браво! Най - вече защото вълнува наистина и те жегва...
  • От този стих лъха диалектика. А точно тя е най-трудно постижима в живота. Поздравление, Ивелина. Добре написано стихотворение.
  • Оригинално!
  • Нежно и песенно - харесах!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...