10 мар. 2009 г., 13:51

Любовницата...

1.2K 0 1



Аз съм Другата. И бялата...
Аз съм жената на нощта...
Аз съм малката и святата...
Аз съм вечната ти самота...

 


Ще те целуна и ще затрепериш...
мойта болка теб ще заплени...
И ще видиш и ще мериш
мечтите свои замръзнали...



Ти забрави моята усмивка...
ти забрави моите очи...
ти забрави любовта - въздишка....
Ти забрави, а само мене боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовницата не трябва ли вечно да е лошата?! Тя е тази фаталната жена, която не търси любов, а забавление и само това, но стихото ми хареса! УСМИВКИ, Надя!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...