15 апр. 2008 г., 22:42

"Любовницата" на моя приятел...

1.3K 0 11
 

                         „Любовницата" на моя приятел...

 

                               (по действителен случай)

 

Имам аз един колега -

болест странна го налега...

Още рано, отзарана,

жена зарязал под юргана,

хуква по колата стара...

Ах, как изгнил й е хастарът!

„Опел" двадесетгодишен -

според мен, съвсем излишен...

Но нали съм бояджия,

гледам язвите да скрия,

с каквото мога му помагам

и таратайката притягам...

А той я бърше час по час,

дори й шепне във захлас!...

Отдалеч го наблюдавам

и все съветите си давам,

че на тая трошка дърта

няма що да се озърта,

тя и тъй си заминава,

дълго май не й остава,

а любовта си към колата

да дарява на жената.

Даже да е „лекотоварна",

тя му е съпруга вярна!

Но той не ще да ме послуша,

на шефа му дойде до гуша

и свойта власт да му покаже,

ще вземе май да го накаже...

Хора, моля помогнете,

опита си споделете.

Нека, малко се поучи,

че какво ли ще се случи,

ако вземе догодина

да си купи лимузина?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хах и на мен ми хареса . Оценка 5,75
  • Ха,ха!Ами...ще я дели с мнозина...
    И аз имам един приятел,който смени
    старата си "Лада" с нова и много
    доволен заявявяше:"Ех,пак е "Лада",
    ама е млада!"
    Поздравления,приятелю!Развесели ме!
    Благодаря ти,с обич!
  • Хареса ми.Развесели ме,Вълчо!!
  • Жената си давам -колата не давам! Че утре като ме изгони кой ше ме приюти?! Пак най-верната!
  • А моят любовник е набор 1988!
    Ха-ха!
    Браво за стиха!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...