15.04.2008 г., 22:42

"Любовницата" на моя приятел...

1.3K 0 11
 

                         „Любовницата" на моя приятел...

 

                               (по действителен случай)

 

Имам аз един колега -

болест странна го налега...

Още рано, отзарана,

жена зарязал под юргана,

хуква по колата стара...

Ах, как изгнил й е хастарът!

„Опел" двадесетгодишен -

според мен, съвсем излишен...

Но нали съм бояджия,

гледам язвите да скрия,

с каквото мога му помагам

и таратайката притягам...

А той я бърше час по час,

дори й шепне във захлас!...

Отдалеч го наблюдавам

и все съветите си давам,

че на тая трошка дърта

няма що да се озърта,

тя и тъй си заминава,

дълго май не й остава,

а любовта си към колата

да дарява на жената.

Даже да е „лекотоварна",

тя му е съпруга вярна!

Но той не ще да ме послуша,

на шефа му дойде до гуша

и свойта власт да му покаже,

ще вземе май да го накаже...

Хора, моля помогнете,

опита си споделете.

Нека, малко се поучи,

че какво ли ще се случи,

ако вземе догодина

да си купи лимузина?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хах и на мен ми хареса . Оценка 5,75
  • Ха,ха!Ами...ще я дели с мнозина...
    И аз имам един приятел,който смени
    старата си "Лада" с нова и много
    доволен заявявяше:"Ех,пак е "Лада",
    ама е млада!"
    Поздравления,приятелю!Развесели ме!
    Благодаря ти,с обич!
  • Хареса ми.Развесели ме,Вълчо!!
  • Жената си давам -колата не давам! Че утре като ме изгони кой ше ме приюти?! Пак най-верната!
  • А моят любовник е набор 1988!
    Ха-ха!
    Браво за стиха!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...