15 янв. 2008 г., 15:53

Любовно листче

832 0 7

Любовно листче – 09.08.2007



Събудих се, а ти не бе до мен,
разкъса се сърцето ми, горкото,
стана мрачен слънчевият ден,
а листче имаше до мене на леглото.

А върху него, роза червена,
която вечно на любов мирише.
Защо поне не се сбогува с мене,
а ми остави това прощално листче?

Поне последна целувка заслужавах
или обяснение за това...
А до вчера вярвах, ще сме двама,
чак до гроба... а и след това.

Не вярвах, че наистина се случва,
не смеех да пипна розата, ни листа,
къде сгреших, че така се получи,
без теб не мога да живея сама!?

Докоснах розата със страх
и тя на теб ми замириса,
страхувах се да превърна всичко в прах,
щом прочета прощалното листче.

Разтреперих се, взех листа в ръце
и го зачетох с болка през сълзи,
а в него пишеш "Обичам те от все сърце,
искам с теб да прекарам всичките си дни".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прекрасно!!!!!
  • Поздравления за прекрасния стих!!!Много ми хареса!!!Браво, Радослава!!!
  • Благодаря ви! Сигурно всеки е имал подобно преживяване, без значение за какво става въпрос, Виолета добре го каза, че често когато обичаш нещо, когато се чувстваш щастлив се страхуваш да не изгубиш това щастие!
  • Мдааааааа! Влюбено!
  • Добре, че финала обръща настроението.
    Поздрав за стиха.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...