15.01.2008 г., 15:53

Любовно листче

831 0 7

Любовно листче – 09.08.2007



Събудих се, а ти не бе до мен,
разкъса се сърцето ми, горкото,
стана мрачен слънчевият ден,
а листче имаше до мене на леглото.

А върху него, роза червена,
която вечно на любов мирише.
Защо поне не се сбогува с мене,
а ми остави това прощално листче?

Поне последна целувка заслужавах
или обяснение за това...
А до вчера вярвах, ще сме двама,
чак до гроба... а и след това.

Не вярвах, че наистина се случва,
не смеех да пипна розата, ни листа,
къде сгреших, че така се получи,
без теб не мога да живея сама!?

Докоснах розата със страх
и тя на теб ми замириса,
страхувах се да превърна всичко в прах,
щом прочета прощалното листче.

Разтреперих се, взех листа в ръце
и го зачетох с болка през сълзи,
а в него пишеш "Обичам те от все сърце,
искам с теб да прекарам всичките си дни".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасно!!!!!
  • Поздравления за прекрасния стих!!!Много ми хареса!!!Браво, Радослава!!!
  • Благодаря ви! Сигурно всеки е имал подобно преживяване, без значение за какво става въпрос, Виолета добре го каза, че често когато обичаш нещо, когато се чувстваш щастлив се страхуваш да не изгубиш това щастие!
  • Мдааааааа! Влюбено!
  • Добре, че финала обръща настроението.
    Поздрав за стиха.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...