Любовно обличане
Обичам те, но вече се досещаш.
И важна е космическата среща.
Очите ни взаимно се обличат
и аз съм най-прекрасното момиче,
а ти мъжа, след който всички тичат,
в очите ти защо, защо надничат?
Но тичаш ти след мен и размишляваш...
Каква ли е дъждовната жарава?
Такава като мен, затуй и спирам,
задъхан си от бързане, намираш
на устните ми улицата пряка,
щастлива любовта ми и те чака.
На крайчеца на устните червило
смутено те оглежда и е мило,
че търси и намира в теб човека,
с такъв човек ще се живее леко.
Възторжено, дъждовно и крилато,
с любовен връх и дълго, славно плато.
© Милена Френкева Все права защищены
Свързани произведения
най-обикновените приказки,
но дъждът
е толкова свръхестествен,
че играе шах с тишината ...
Комментарии
-
Защото си мечтател и значи си щастлив в мечтите си
И пиши, и публикувай, че ми се чете твоя поезия -
Ах, размечтах се!
-
От тебе тръгна всичко, Бела и ти благодаря от сърце за красивата поезия, която лееш естествено и за вдъхновението
-
Много красиво, Миленче - благодаря ти ...изненадва ме приятно усета ти и тълкуванието
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
