Любовно обличане
Обичам те, но вече се досещаш.
И важна е космическата среща.
Очите ни взаимно се обличат
и аз съм най-прекрасното момиче,
а ти мъжа, след който всички тичат,
в очите ти защо, защо надничат?
Но тичаш ти след мен и размишляваш...
Каква ли е дъждовната жарава?
Такава като мен, затуй и спирам,
задъхан си от бързане, намираш
на устните ми улицата пряка,
щастлива любовта ми и те чака.
На крайчеца на устните червило
смутено те оглежда и е мило,
че търси и намира в теб човека,
с такъв човек ще се живее леко.
Възторжено, дъждовно и крилато,
с любовен връх и дълго, славно плато.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
И пиши, и публикувай, че ми се чете твоя поезия
