19 авг. 2008 г., 18:48

Любовно откровение - 4

748 0 7

Полигамна съм. Обвързана служебно.

Домашно свила скромност в домакиня.

Правя всяко  свое ястие вълшебно,

духвам свещите и съм слугиня.

 

Монотонна съм. Нотките в гласа ми

са приели нишковидна форма на пано.

Минало, потракващо с налъми,

ме втъкава със лъжата в едно.

 

Онемяла съм. От дискретност и безделие.

Безотточна в обедни почивки

с пустинни бури си споделяме

сол в очите и напукани усмивки.

 

Лаконична съм... Краткост илюзорна.

В жълта снимка цял живот побирам.

Прекроила форма  безпризорна

в мащаб съдбовен се развивам.

 

(В спомените твои тръпнеща се свивам)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...