19 авг. 2008 г., 18:48

Любовно откровение - 4

745 0 7

Полигамна съм. Обвързана служебно.

Домашно свила скромност в домакиня.

Правя всяко  свое ястие вълшебно,

духвам свещите и съм слугиня.

 

Монотонна съм. Нотките в гласа ми

са приели нишковидна форма на пано.

Минало, потракващо с налъми,

ме втъкава със лъжата в едно.

 

Онемяла съм. От дискретност и безделие.

Безотточна в обедни почивки

с пустинни бури си споделяме

сол в очите и напукани усмивки.

 

Лаконична съм... Краткост илюзорна.

В жълта снимка цял живот побирам.

Прекроила форма  безпризорна

в мащаб съдбовен се развивам.

 

(В спомените твои тръпнеща се свивам)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...