Полигамна съм. Обвързана служебно.
Домашно свила скромност в домакиня.
Правя всяко свое ястие вълшебно,
духвам свещите и съм слугиня.
Монотонна съм. Нотките в гласа ми
са приели нишковидна форма на пано.
Минало, потракващо с налъми,
ме втъкава със лъжата в едно.
Онемяла съм. От дискретност и безделие.
Безотточна в обедни почивки
с пустинни бури си споделяме
сол в очите и напукани усмивки.
Лаконична съм... Краткост илюзорна.
В жълта снимка цял живот побирам.
Прекроила форма безпризорна
в мащаб съдбовен се развивам.
(В спомените твои тръпнеща се свивам)
© Ниела Вон Всички права запазени