Aug 19, 2008, 6:48 PM

Любовно откровение - 4

  Poetry » Love
746 0 7

Полигамна съм. Обвързана служебно.

Домашно свила скромност в домакиня.

Правя всяко  свое ястие вълшебно,

духвам свещите и съм слугиня.

 

Монотонна съм. Нотките в гласа ми

са приели нишковидна форма на пано.

Минало, потракващо с налъми,

ме втъкава със лъжата в едно.

 

Онемяла съм. От дискретност и безделие.

Безотточна в обедни почивки

с пустинни бури си споделяме

сол в очите и напукани усмивки.

 

Лаконична съм... Краткост илюзорна.

В жълта снимка цял живот побирам.

Прекроила форма  безпризорна

в мащаб съдбовен се развивам.

 

(В спомените твои тръпнеща се свивам)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...