Любовно послание

Когато струните увиснат по китарите,

като скъсани въжета на тераси,

и опразнят се културите в хамбарите,

и нотите погубят звучността си.

Когато огънят угасне във пространството,

като клечка от кибритена кутия,

и погуби се духът на християнството,

и завърне се злощастна тирания.

Когато времето се върне през годините,

като опция в компютърна игра,

и спрат да никнат семена в градините,

и мракът се превърне в светлина.

Когато слънцето откаже вечността си,

и всичко дето прави за света,

тогава ще погубя любовта си,

към моята единствена жена.