Когато струните увиснат по китарите,
като скъсани въжета на тераси,
и опразнят се културите в хамбарите,
и нотите погубят звучността си.
Когато огънят угасне във пространството,
като клечка от кибритена кутия,
и погуби се духът на християнството,
и завърне се злощастна тирания.
Когато времето се върне през годините,
като опция в компютърна игра,
и спрат да никнат семена в градините,
и мракът се превърне в светлина.
Когато слънцето откаже вечността си,
и всичко дето прави за света,
тогава ще погубя любовта си,
към моята единствена жена.
© Иван Бодуров Всички права запазени