May 17, 2024, 1:58 AM

Любовно послание

  Poetry » Love
631 0 0

Когато струните увиснат по китарите,

като скъсани въжета на тераси,

и опразнят се културите в хамбарите,

и нотите погубят звучността си.

 

Когато огънят угасне във пространството,

като клечка от кибритена кутия,

и погуби се духът на християнството,

и завърне се злощастна тирания.

 

Когато времето се върне през годините,

като опция в компютърна игра,

и спрат да никнат семена в градините,

и мракът се превърне в светлина.

 

Когато слънцето откаже вечността си,

и всичко дето прави за света,

тогава ще погубя любовта си,

към моята единствена жена.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бодуров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...