30 мар. 2008 г., 13:17

Любовно посвещение

2.4K 0 10
Мила и засмяна,
моя нежна гълъбица,
във душата ми
най-светлата частица.
На чудесата извор,
от съдбата знак,
ти си омайна
като дивия мак.
Чувствай вечно,
че сърцето ми е твое.
Обичай ме най-силно,
за теб е всичко мое.
Денят ми бодър
и душата бяла,
вярата в доброто
и любовта ми цяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиви са посвещенията ти в стиховете!
  • Нежен стих!!!Поздрави!!!
  • Прелест!Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Сила, цвят, чувственост има в посвещението ти! Поздрав!
  • Посвещение - мечта за всяка жена.
    Ти си Поет на нежната любовна лирика, Победителю!
    Бъди!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...