Mar 30, 2008, 1:17 PM

Любовно посвещение

  Poetry » Love
2.4K 0 10
Мила и засмяна,
моя нежна гълъбица,
във душата ми
най-светлата частица.
На чудесата извор,
от съдбата знак,
ти си омайна
като дивия мак.
Чувствай вечно,
че сърцето ми е твое.
Обичай ме най-силно,
за теб е всичко мое.
Денят ми бодър
и душата бяла,
вярата в доброто
и любовта ми цяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиви са посвещенията ти в стиховете!
  • Нежен стих!!!Поздрави!!!
  • Прелест!Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Сила, цвят, чувственост има в посвещението ти! Поздрав!
  • Посвещение - мечта за всяка жена.
    Ти си Поет на нежната любовна лирика, Победителю!
    Бъди!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...