Някои са от лед,
други от коприна,
но всички са еднакви,
търсейки своята любима.
Тя те гледа с изумрудени очи,
стопява те с ангелска усмивка,
а след време ти ставаш изведнъж безинтересен
и отминаваш като стара песен.
След време всичко се променя,
променяш се дори и ти,
но в сърцето пак остава
любовен пламък да гори.
От любовта си вече вкусил
и от нея сладко те боли,
но искаш пак да си я върнеш,
макар и пак да те боли.
Всяка любов е чиста,
и поради стари грешки не я проклинай ти.
Очите си смело за нея отвори,
тя чака мълчаливо, но никога не спи.
© Емил Все права защищены