13.05.2011 г., 23:54

Любовта

797 0 3

Някои са от лед,

други от коприна,

но всички са еднакви,

търсейки своята любима.

 

Тя те гледа с изумрудени очи,

стопява те с ангелска усмивка,

а след време ти ставаш изведнъж безинтересен

и отминаваш като стара песен.

 

След време всичко се променя,

променяш се дори и ти,

но в сърцето пак остава

любовен пламък да гори.

 

От любовта си вече вкусил

и от нея сладко те боли,

но искаш пак да си я върнеш,

макар и пак да те боли.

 

Всяка любов е чиста,

и поради стари грешки не я проклинай ти.

Очите си смело за нея отвори,

тя чака мълчаливо, но никога не спи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...