7 февр. 2012 г., 22:23

Любовта

1.3K 0 5

Като крехка стъкленица

пазя те в моите ръце.

Ще успея ли да те спася

след толкова  беди.

 

Не знам това ли е любовта?

Да те кара да да кипиш.

Да държи те в плен и тръпка,

но да чувстваш, че си жив.

 

Днес заговори за раздяла,

за спасение от болка и тъга.

Но дали това ще ни спаси

от леден студ и самота.

 

 

05.02.2012

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато хората се обичат, живеят добре.
    Много мми хареса. С уважение.
  • Минка, благодаря за коментара.Подрапата ми е нужна.
  • Харесах твоите слова за страховете от раздялата!Обичай човека в себе си и всичко ще е наред!Поздравления!
  • Благодаря Ели!
  • Ще... ♥

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...