7.02.2012 г., 22:23

Любовта

1.3K 0 5

Като крехка стъкленица

пазя те в моите ръце.

Ще успея ли да те спася

след толкова  беди.

 

Не знам това ли е любовта?

Да те кара да да кипиш.

Да държи те в плен и тръпка,

но да чувстваш, че си жив.

 

Днес заговори за раздяла,

за спасение от болка и тъга.

Но дали това ще ни спаси

от леден студ и самота.

 

 

05.02.2012

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато хората се обичат, живеят добре.
    Много мми хареса. С уважение.
  • Минка, благодаря за коментара.Подрапата ми е нужна.
  • Харесах твоите слова за страховете от раздялата!Обичай човека в себе си и всичко ще е наред!Поздравления!
  • Благодаря Ели!
  • Ще... ♥

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...