Feb 7, 2012, 10:23 PM

Любовта

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Като крехка стъкленица

пазя те в моите ръце.

Ще успея ли да те спася

след толкова  беди.

 

Не знам това ли е любовта?

Да те кара да да кипиш.

Да държи те в плен и тръпка,

но да чувстваш, че си жив.

 

Днес заговори за раздяла,

за спасение от болка и тъга.

Но дали това ще ни спаси

от леден студ и самота.

 

 

05.02.2012

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато хората се обичат, живеят добре.
    Много мми хареса. С уважение.
  • Минка, благодаря за коментара.Подрапата ми е нужна.
  • Харесах твоите слова за страховете от раздялата!Обичай човека в себе си и всичко ще е наред!Поздравления!
  • Благодаря Ели!
  • Ще... ♥

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...