Като крехка стъкленица
пазя те в моите ръце.
Ще успея ли да те спася
след толкова беди.
Не знам това ли е любовта?
Да те кара да да кипиш.
Да държи те в плен и тръпка,
но да чувстваш, че си жив.
Днес заговори за раздяла,
за спасение от болка и тъга.
Но дали това ще ни спаси
от леден студ и самота.
05.02.2012
© Аз All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
