Feb 7, 2012, 10:23 PM

Любовта

  Poetry » Love
1.4K 0 5

Като крехка стъкленица

пазя те в моите ръце.

Ще успея ли да те спася

след толкова  беди.

 

Не знам това ли е любовта?

Да те кара да да кипиш.

Да държи те в плен и тръпка,

но да чувстваш, че си жив.

 

Днес заговори за раздяла,

за спасение от болка и тъга.

Но дали това ще ни спаси

от леден студ и самота.

 

 

05.02.2012

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато хората се обичат, живеят добре.
    Много мми хареса. С уважение.
  • Минка, благодаря за коментара.Подрапата ми е нужна.
  • Харесах твоите слова за страховете от раздялата!Обичай човека в себе си и всичко ще е наред!Поздравления!
  • Благодаря Ели!
  • Ще... ♥

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...