vyatur (Аз)
59

7 feb 2012, 22:23

Любовта

Poesía » De amor

1.3K 0 5

Като крехка стъкленица

пазя те в моите ръце.

Ще успея ли да те спася

след толкова беди.

Не знам това ли е любовта?

Да те кара да да кипиш.

Да държи те в плен и тръпка,

но да чувстваш, че си жив.

Днес заговори за раздяла,

за спасение от болка и тъга.

Но дали това ще ни спаси

от леден студ и самота.

05.02.2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

razkovni4e (Гери Грозева)

Когато хората се обичат, живеят добре.
Много мми хареса. С уважение.

2012-03-01T16:03:56+02:00
vyatur (Аз)

Минка, благодаря за коментара.Подрапата ми е нужна.

2012-02-09T23:16:31+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Харесах твоите слова за страховете от раздялата!Обичай човека в себе си и всичко ще е наред!Поздравления!

2012-02-09T14:07:34+02:00
vyatur (Аз)

Благодаря Ели!

2012-02-08T11:23:08+02:00
elenasim1 (Елeна)

Ще... ♥

2012-02-08T10:12:48+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0