Звездите са твърде високо,
морето е тъй дълбоко,
слънцето толко горещо,
а любовта - най-прекрасното нещо.
Както бисер корона краси,
така любовта ни стои.
Тя е високо в звездите,
на хората вечно в душите.
Дълбока е колкото морето,
скрита дълбоко в сърцето.
Гореща и топла като слънце,
топли душите от сърце.
Някъде има я нея,
далеч и в сърце на злодея,
скрита навсякъде тя,
преобразява всяка душа.
Възхваляват я хората с песен,
сравняват я с кичеста есен,
стихове за нея се пишат,
с пролетно слънце обличат.
Звездите са твърде високо,
морето е тъй дълбоко,
слънцето толко горещо,
а любовта - най-прекрасното нещо.
Човек се ражда с нея,
къта я в свойта постеля
и щом изгрее нощта,
изниква тя от душа.
Любовта не се обяснява,
просто се тя изживява.
Дълбока тя кат морето,
скрита там нейде в сърцето,
живее човек пълноценно,
следвайки я неотменно.
Звездите са твърде високо,
морето е тъй дълбоко,
слънцето толко горещо,
с любовта - най-прекрасното нещо.
© Александрина Василева Все права защищены