Любовта...

Звездите са твърде високо,

морето е тъй дълбоко,

слънцето толко горещо,

а любовта - най-прекрасното нещо.

Както бисер корона краси,

така любовта ни стои.

Тя е високо в звездите,

на хората вечно в душите.

Дълбока е колкото морето,

скрита дълбоко в сърцето.

Гореща и топла като слънце,

топли душите от сърце.

Някъде има я нея,

далеч и в сърце на злодея,

скрита навсякъде тя,

преобразява всяка душа.

Възхваляват я хората с песен,

сравняват я с кичеста есен,

стихове за нея се пишат,

с пролетно слънце обличат.

Звездите са твърде високо,

морето е тъй дълбоко,

слънцето толко горещо,

а любовта - най-прекрасното нещо.

Човек се ражда с нея,

къта я в свойта постеля

и щом изгрее  нощта,

изниква тя от душа.

Любовта не се обяснява,

просто се тя  изживява.

Дълбока тя кат морето,

скрита там нейде в сърцето,

живее човек пълноценно,

следвайки я неотменно.

Звездите са твърде високо,

морето е тъй дълбоко,

слънцето толко горещо,

с любовта - най-прекрасното нещо.