Любовта
ЛЮБОВТА
Мечтая да повярвам аз отново,
че щастие дарява любовта.
Щом ненадейно, искрена, спонтанна,
похлопа тя на моята врата.
Да повярвам в силата и аз мечтая,
унищожаваща лошите неща.
Прелитаща над бариери,
надмогваща преходността.
Да повярвам, че не се съпътства
със сълзи и страдания.
Че не е илюзия, разбита -
без милост от реалността.
Че не е просто мит, а съществува
не само в романи, стихове.
И хората я възхваляват,
в действителност, не в редове.
Да повярвам искам много, но не мога.
За жалост друга е действителността.
Щастие дарява мимолетно,
а сетне: мъка, болка, празнота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Все права защищены
