24 февр. 2008 г., 19:24

Любовта

613 0 2

          В душата ми гори прекрасно чувство

          и сякаш съм родена за това.

          Казват, че било изкуство,

          тъй наречена е "Любовта".

          Тя е нещо тъй неземно:

          мрежа от сълзи и весел смях,

          нещо като в сънища вълшебно,

          но изпълнено и с много страх.

          Любовта остава вечен спомен,

          сълзите - несбъднати мечти,

          моят смях - шепот ореолен,

          а в сърцето ми оставаш ти!!!

         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Даниела! Много се радвам, че пишеш стихове и че реши да публикуваш тук. Малко хора на твоята възраст днес четат и пишат поезия! А ти се справяш добре. Съвсем искрено! Продължавай да пишеш и чети, чети, чети! Поезията е магия. Не й позволявай никога да те напусне. Тя е начин на живот, по-добрия начин на възприемане на света. Желая ти успех!
  • Хубаво чувство е Любовта...!
    хубав стих! с обич, Даниела.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...