В душата ми гори прекрасно чувство
и сякаш съм родена за това.
Казват, че било изкуство,
тъй наречена е "Любовта".
Тя е нещо тъй неземно:
мрежа от сълзи и весел смях,
нещо като в сънища вълшебно,
но изпълнено и с много страх.
Любовта остава вечен спомен,
сълзите - несбъднати мечти,
моят смях - шепот ореолен,
а в сърцето ми оставаш ти!!!
© Даниела Колева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
