30 июл. 2011 г., 23:10

Любовта, без която не можем 

  Поэзия
5.0 / 2
1514 1 4

 

Жалко е да обичаш само веднъж:

да си нечий по навик, но не и реално,

да си мислиш, че плачеш - а то да е дъжд,

да оставаш, където не си бил отдавна.

 

Да заспиваш, облегнат на грешното рамо,

а сърцето да среща зората самичко;

да трепериш от студ и от погледа само –

онзи, който навремето значеше всичко.

 

Да целуваш насила, а искрица да няма -

да разбираш, че всичко отдавна е спряло;

упорито да вярваш, че “любов е голяма”,

а въобще да не помниш къде е горяло.

 

                           * * *

 

Да обичаш веднъж е толкова жалко...

Любовта не е име, което изричаш.

Тя е в нас и се храни от всеки с по малко

и изчезва безследно, ако с нея не тичаш...


© Елица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »