Любовта е безвремие
Лудост е!
Знам, че е лудост.
Но всъщност
какво от това?
Един миг политаш,
избухва просторът,
а после?
Сто години самота.
Но нищо.
Любовта е безвремие.
Няма днес,
няма утре,
нито я има вечността.
Тя е роса,
слънцестоение
и вечерната ярка звезда.
Тя е шепот под цъфнала ябълка.
Тя е стон, прорязал нощта.
Любовта е северно сияние,
цъфнала надежда,
реализирана мечта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
