Oct 4, 2017, 9:40 AM

Любовта е безвремие

  Poetry » Love
623 2 6

Лудост е!
Знам, че е лудост.

Но всъщност

какво от това?

Един миг политаш,

избухва просторът,

а после?

Сто години самота.

Но нищо.

Любовта е безвремие.

Няма днес,

няма утре,

нито я има вечността.

Тя е роса, 

слънцестоение

и вечерната ярка звезда.

Тя е шепот под цъфнала ябълка.

Тя е стон, прорязал нощта.

Любовта е северно сияние,

цъфнала надежда,

реализирана мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...