19 окт. 2008 г., 21:04

Любовта е нашата съдба

1.1K 0 2

Любовта е нашата съдба

 

Щастлива съм, когато си до мене,

неусетно часове отлитат час по час,

а така не искам времето да ми отнема

минутите,останали засмяно между нас.

 

 

Присъствието мое искаш непрестанно

и любовта си ти доказваш със това.

В думите ми съдбата търсиш неусетно

и тъжен тръгваш в края на деня.

 

 

Календарът рони забързан свойте листи.

 Как искам само да се спре във вечността!

Ти искаш да се будя до теб след всички нощи,

да знаеш, че любовта е нашата съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...