Любовта е нашата съдба
Щастлива съм, когато си до мене,
неусетно часове отлитат час по час,
а така не искам времето да ми отнема
минутите,останали засмяно между нас.
Присъствието мое искаш непрестанно
и любовта си ти доказваш със това.
В думите ми съдбата търсиш неусетно
и тъжен тръгваш в края на деня.
Календарът рони забързан свойте листи.
Как искам само да се спре във вечността!
Ти искаш да се будя до теб след всички нощи,
да знаеш, че любовта е нашата съдба.
© Яна Танева Всички права запазени