19.10.2008 г., 21:04

Любовта е нашата съдба

1.1K 0 2

Любовта е нашата съдба

 

Щастлива съм, когато си до мене,

неусетно часове отлитат час по час,

а така не искам времето да ми отнема

минутите,останали засмяно между нас.

 

 

Присъствието мое искаш непрестанно

и любовта си ти доказваш със това.

В думите ми съдбата търсиш неусетно

и тъжен тръгваш в края на деня.

 

 

Календарът рони забързан свойте листи.

 Как искам само да се спре във вечността!

Ти искаш да се будя до теб след всички нощи,

да знаеш, че любовта е нашата съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...