Oct 19, 2008, 9:04 PM

Любовта е нашата съдба

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Любовта е нашата съдба

 

Щастлива съм, когато си до мене,

неусетно часове отлитат час по час,

а така не искам времето да ми отнема

минутите,останали засмяно между нас.

 

 

Присъствието мое искаш непрестанно

и любовта си ти доказваш със това.

В думите ми съдбата търсиш неусетно

и тъжен тръгваш в края на деня.

 

 

Календарът рони забързан свойте листи.

 Как искам само да се спре във вечността!

Ти искаш да се будя до теб след всички нощи,

да знаеш, че любовта е нашата съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...