Не ме въвличай в твоята игра,
защото няма как да съм нищожна
сред толкоз подлост и лъжа
любовта ни става невъзможна...
Пред мойта нежност и добри очи
не искай да съм злобна, осторожна -
обичам те, отвсякъде личи...
но любовта остава невъзможна.
Животът среща лоши хора със добри,
аз исках с обич всеприложна
от тебе злото да се отдели,
да стане нашата любов възможна.
Но битката върви към своя край,
аз няма да съм никога безбожна
и твоите очи ще се отворят - знай...
а до тогава - любовта е невъзможна.
Със този стих погазих правила,
предадох любовта могъща,
защото не желая да я споделя
с човек, от нея дето се отвръща...
© Ирена Георгиева Все права защищены